Summary
Символиката на Разпети петък е тема и за днешният ни подкаст. Замисляли ли сте се за това, което учите, работите, за начина по който живеете? До колко сте доволни от направения избор и именно този избор ли ви носи удовлетворение, защото е ваш?
В контекста на празника всички знаете, че Исус е знаел какво му предстои и не се е отказал нито за миг от избора си и мисията си, независимо от трудностите, недоверието и болката. Той е приемал цената на избора си.
Затова бих искала да ви попитам :– „Каква е вашата мисия? Какви са силните ви качества, които дават стойност на заобикалящия ви свят? Вашите качества, изразени чрез вашите действия, помагат на обществото, но понякога и пречат.Знаете ли как да бъдете полезен и с какво?
Всеки от нас е уникален сам по себе си. Това е важно да бъде разбрано от всеки, защото имено заради неприемането на това твърдение, се получват рамки, на които се очаква да отговорим, а те определено не са ни по размер (винаги). Ако очакванията на другите са сходни с нашите, то проблем няма J.
Какво искам да кажа? Ако всеки приеме, че другите около него са индивидуалности, то няма да има излишни очаквания и ненужни етикети или разочарования.
Давам пример “Родители – лекар и адвокат очакват детето им да избере път сходен на техните професии. Да, но ако се окаже, че детето им има талант в рисуването и мечтае да бъде майстор на графити или татоси, то тогава взрива е неизбежен.В една такав ситуация е много трудно за всички – не само за детето, което страда заради родителите си, които очакват то да стане светило в попрището на един от двамата, които в повечето случаи са професионално успели. Тук трябва да се вземе под внимание и стреса при родителите, които са в културен шок от един такъв кариерен избор.
Не казвам, че е лесно, но в сходна на тази житейска ситуация всеки участник трябва да направи крачка назад, за да се намери пресечна точка в компромисно решение, което да удовлетворява както родителите със свръх очаквания, така и детето, бягащо от предначертан родителски избор.
Като родител разбирам всички родители, но като учител и кариерен консултант разбирам и всички деца, чиято болка през годините ме е шокирала и често и разплаквала.
Моят съвет е – обърнете внимание на средата при избор на училище или университет. Всеки ученик/студент може да продължи да се развива след средното си образование по своя собствен път, но когато средата не те е подготвила, а в много случаи е и развила лоши навици, то избора след това е предопределен и приучаването в добри навици и създаването на развиващи умения са НЕ невъзможни, но изискващи много повече усилия и време. Затова ако се избере училище, в което се толерира ученето, то много по-лесно ще ви е да отговорите на високите изисквания и динамиката на живота. Не е тайна, че в много училища не се ходи в часовете и не се работи под формата на самоподготовка. Ако буквално проспите това време и не се научите да учите и да работите както под стрес, така и в екип, то след това ще ви бъде много, много трудно, независимо дали ще работите или ще учите.
В 80% от случаите онова, което е приоритет в тийн възрастта не остава и професионален път, но на 100% всички извънкласни занимания и хобита, които сте имали са развили у вас умения за цял живот, които винаги са в основата на успеха след училище.
Много важно е всеки да приеми другия с неговите виждания. Ако принудите детето си да избере посока, която е в основата на неговите слаби страни, то страданието не е само в рамките на 5 години, но и за цял живот. Ето защо, избора трябва да бъде информиран и отговорен, направен през първата стъпка – разговор и обсъждане на възможностите и най добрата среда, отговаряща на потенциала на ученика. Забавното в училище не означава забава и в живота ако е за сметка на липса на базови умения за учене и създаване на качества като дисциплина, лидерство и ангажираност при поети ангажименти.
edu-mk.com 