Summary
Тема 18 „Били ли сте обвинявани несправедливо?“ (с подтема „Научи се да оцеляваш в токсична среда. „)
Атентатът срещу Йоан Павел II е, извършен в сряда на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър“ във Ватикана (за тези от вас, които не знаят тези факти) и днешната тема е свързана с отбелязването на 40 години от събитието, в което се опетни името на страната ни и завинаги, макар че официално беше отречена от най-високо ниво, а сега и от самия атентатор, Мехмет Али Агджа , наличието на каквато и да е българска следа или вина, имиджа на страната ни е накарнен и то заваниги.
Затова бих искала да поговирим за междуличностните взаимоотношения на работното място, тогава когато сме в позиция на зависимост или сме в ролята на подчинени. Тази йерархия важи и при взаимоотношенията учител-ученик, където в зависимост от рейтинга на училището и условията на конкуренция, би могло да се говори за силен стрес и авторитарност към учениците, но практиката ми показва, че жертви стават и някои от учителите.
България беше изкупителна жертва и пострада заради близките си отношения с Русия (тогава СССР). Това, което се случва в политиката и страдат държави се случва и в живота – на работното ни място, при обтегнати взаимоотношения между ръководители и ситуация на война между тях, страдат служителите им. Тези взаимоотношения, наситени с напрежение засягат всички, тъй като с времето покрай тях се обособяват лагери и съответно се намират „случайни жертви“, които го „отнасят“ при войната между двамата ръководители. Паралел може да се направи и в училище или университет, където при крайни взаимоотношения между преподаватели, жертвите са в лицето на ученици и студенти.
Някои намират тези взаимоотношения като дискриминиращи и търсят помощ от Закона за защита от дискриминация, където в чл.4, ал.1 се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на всякакви признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно чл. 5 от същия закон тормозът на основа на изброените признаци се смята за дискриминация. “Тормоз” е всяко нежелано поведение на основата на дискриминационните признаци, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Да, но в този закон не е описано за случайните жертви или нарочените такива, при война между двама ръководители. И е много лесно да ви давам съвети през подкаста си, но в живота, когато си в позиция на зависимост, независимо като работещ или ученик е по-различно.
Какво се случва в ситуация на война между двама ръководители със случайните жертви или несправедливо обвинените от нея?
Много хора и потърпевши, и свидетели си работят в тиха скръб, подтиснати, травмирани и системно тормозени, което ги демотивира в работата или в ученето. Обезсърчава ги, превръща ги в затворени хора и лоши служители или ученици, които са в постоянен стрес. Ако вие разпознавате себе си или близките си като „случайни жертви“, ще ви попитам:- „До кога ще търпите такова отношение и тази токсична среда?“
Има и втори вариант за реакция. Намерете си по-силен приятел от воюващите ви ръководители и получете съдействие от него, само обаче, след като спечелите доверието му и когато той самият стане свидетел на лошо отношение към вас. Инак рискувате да си навлечете още един тормозатор. В училище нещата стоят по същия начин. Огледайте се, проучете и намерете онези учители-лидери, които се славят със справедливостта си, за да потърсите поне съвета им как да постъпите при такава кризисна ситуация с изразена и кризисна комуникация.
Третият вариант за реакция е: – „Напуснете!“
Независимо дали става дума за работа или училище, ако сте подложени на лоши отношения и тормоз заради близостта с някой колега, който ръководителят ви смятат за неправилния или сте близък с „по-слабия“ ръководител, то си задайте въпроса: – „До кога ще продължат тези взаимоотношения между тях и до кога можете вие да търпите тези последиците върху вас? Ще ви отговоря: – Цял живот, докато един от двамата не се махне, нали. Затова при такива трайни и отровни за вас взаимоотношения, при които сте в ролята на „случайна“ жертва, несправедливо обвинена или тормозена – напуснете.
Била съм в ситуация, в която дълго време „вървях по тънкия лед“ да внимавам какво ще кажа или направя, защото двете ми преки ръководителки водеха война помежду си, а аз бях в добри отношения и ценях и двете, но хора, това не се издържа. Когато ми се наложи да работя и с двете едновремено, то напрежението между тях и отровата от тази война, нямаше как да не окажат влияние и върху мен. Стресът, който се преживява при такова общуване ако и да сте добър комуникатор с неутрална позиция и си вършиш съвестно работата, е огромен. Знам какво ми беше всеки път , когато трябваше да общувам с едната, в присъствието на другата.
Затова моят съвет е – стреса, стреса НЕ си заслужава и го казвам от първо лице. Напуснах елегантно без скандали, напатки и обвинения и го препоръчвам на всеки, който напуска работа. Ако сте добър служител е ясно, че има нещо в мениджмънта или в хората, което не приемате и това е реалната причина, а не тази, която сте озтъкнали за напускането ви, за да запазите добрия тон. Ако заявите гласно обидата си или през арогантното поведение, то това ще ви направи ли по-щастливи. Мен лично – не. Но, ако смятате, че бихте могли, казвайки на по-високо ниво за възникнали взаимоотношения и наличието на изкупителни жерви от тях, то тогава може би точно това е най-важното да направите. Да огласите проблема, за да спасите другите – бъдещите „случайни „ жертви, несправедливо тормозени или обвинявани.
Не трябва да се разделяте с лошо, нито с колеги, нито със съучениците си, колкото и реално лоши да са те ако предприемете напускане заради ролята ви на жертва . Бъдете позитивни и се щадете, избягвайки житейски ситуации, в които ясно се вижда, че има лидери, които воюват и вие сте между тях. Ако трябва да ви визуализирам съвета си, това е като борба между два динозавъра. Докато те се боричкат мачкат, случайните, попаднали под краката им хора.
Сергей Антонов, като „изкупителна и случайна жертва“ е бил не само със съсипано здраве, но и смазан за цял живот. Не си позволявайте да играете тази роля в живота си. Защитавайте се в ситуации, в който сте набедени или случайни жертви, огласете доказателствата, които ви оновиняват, но не се сломявайте, заради някой, който не му пука за вас.
С темата се надявам да окуража, онези които са в тази ситуация и се чудите как да постъпите,както и тези, които вече сте се затворили в себе си. Потърсете ме на email – obrazovaniemk@gmail.com или във Фейсбук: ОМК- Образование, мениджмънт, кариера.
edu-mk.com 